ПОРАЗХВЪ̀РЛЯМ СЕ, -яш се, несв.; поразхвъ̀рля се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Разг. Разхвърлям се малко, не напълно, докрай; поразсъбличам се, посъбличам се. Слънцето, запекло точно насреща ми, гори ме, изгаря ме! Но де имам аз време да се посъблека, да се поразхвърля! Д. Калфов, ИТШ, 95. И защо не се поразхвърляш малко? Защо все с това палто стоиш? Г. Караславов, Избр. съч. Х, 187. Тя беше се поразхвърлила и може би се канеше да си ляга.